сряда, 5 октомври 2011 г.

За facebook-целеустремените към ненамиране на себе си

Не че нещо, ама ми писна да ми се появяват на стената във Facebook някакви статуси от рода "Не вярвай на зодия рак, щото представителите на зодията са... Копирай това съобщение на стената си и напиши зодията си", "Това е за жената, която никога не ме е предавала, винаги ме е подкрепяла... Копирай това съобщение на стената си, ако обичаш майка си", "Напиши на стената си "К*р за Миролюба Бенатова", ако си истински родолюбец!", "Днес е ден, който се случва веднъж на всеки 500 хил. години и обещава сполуки. Ако не копираш това съобщение, си обречен и скоро ще си счупиш крака в канавка" и тем подобни...

Да не говорим за изключително смислените игри, в които те тагват на някаква обща снимка с още 15 души и те изобразяват като Доналд Дък или Арнолд Шварценегер, защото човекът така просто решил, че приличаш съответния анимационен герой, актьор, животно и т.н. Снимките пък с надписи "Write something about me" пък мисля, че не водят до нищо по-добро от това да накарат човека, който те е тагнал заедно с още 1000 други, по-специален. My heart is breaking! Да накараш един човек да се чувства специален не трябва ли да е по твоя инициатива или трябва да се случи тогава, когато той сам си реши?

Алоооооо, хора, като разсъждавам от ранга на 23-годишен човек, чувствам, че съм добавила като приятели не мои връстници и здравомислещи хора, а 12-годишни тийнейджъри, които обсъждат не сериозни теми, ами попълват лексикони! Дайте да използваме тази иначе толкова хубава платформа за създаване и поддържане на социални контакти по-рационално и да не си пълним профилите с глупости като статуси от Pet Society. 

Другата пък разновидност на потребители във Facebook са тези, за които все повече започва да се говори в общественото пространство - хейтърите и псевдо патриотите. А това вече не е само малоумно, но и опасно. Сви ми се стомахът, когато прочетох "Смърт за "цар" Киро, Око за око, зъб за зъб". Така ли си решаваме проблемите - с вендета?!?! Както и да е...

Може би единствената група потребители, към която изпитвам известни симпатии - това са троловете. Ама истинските. Тези, които направиха събитието за рождения ден на Доби и то се превърна в тема номер едно по форуми, блогове, медии и други подобни. Разбира се, целта тук не е спам, а pure fun. Подобни неща могат да се направят и със социални цели. Например, когато пуснаха мийм-а за "Какъв на цвят е сутиенът ти?", имащ за цел да подкрепи кампания за рак на гърдата.

Останалите лаици просто не искам да коментирам. Няма ли за вас важни неща, бе, хора? Или просто искате да се превърнете в кошче за безполезна информация, което да обръщате пред другите хора. Мисля, че разсъжденията (дори и малоумни, каквито са моите) са по-полезни от използването на социалните мрежи по този начин. А може би сте просто вглъбени в преследване на собствената си същност, преследване, в което сте обречени да не намерите себе си...

Няма коментари:

Публикуване на коментар